Почти всеки отговорен стопанин знае кога е време за следващото обезпаразитяване на кучето или котката. Таблетка всеки месец, препарат срещу бълхи и кърлежи, профилактични изследвания. Но ако попитаме същия човек кога за последно е мислил за паразити при самия себе си, отговорът най-често е: „Никога.“
И тук се получава любопитен парадокс. Живеем в един дом с животните си, галим ги, спим с тях, позволяваме им да ни ближат, почистваме тоалетните им и ежедневно сме в контакт със средата навън, а сякаш сме убедени, че паразитите са проблем единствено на кучето и котката.

Всъщност човекът също може да бъде гостоприемник на редица паразити. Част от тях са зоонозни – могат да циркулират между животни, хора и околната среда. Сред по-познатите са Toxocara, някои тении, Giardia, Echinococcus, както и други чревни и тъканни паразити. Заразяването невинаги става директно от домашния любимец. Яйца и цисти могат да попаднат върху ръцете ни чрез почва, замърсени зеленчуци, вода, сурово или недостатъчно термично обработено месо и контакт със замърсена среда.
Особено интересен пример е Toxocara. Човекът не е нормалният краен гостоприемник, но след поглъщане на яйца ларвите могат да мигрират през различни тъкани. В редки случаи могат да бъдат засегнати очите или други органи. При ехинококозата последствията могат да бъдат още по-сериозни, защото паразитът може да образува кисти във вътрешните органи.
Това обаче не означава, че всички хора трябва профилактично да приемат противопаразитни лекарства всеки месец. При хората подходът е различен. Не е добра идея периодично да пием медикамент „за всеки случай“, без да знаем срещу какво лекуваме. При съмнение, симптоми или повишен риск правилният подход е консултация с лекар и при необходимост – целенасочени паразитологични или други изследвания.

По-важният въпрос е друг: защо профилактиката на животното приемаме за задължителна, а собствения си риск почти никога не обсъждаме?
Хората, които имат близък ежедневен контакт с животни, малки деца, работят с почва, консумират недобре измити плодове и зеленчуци, сурово месо или пътуват в райони с по-висок паразитологичен риск, трябва да бъдат особено внимателни. Същото важи при необясними продължителни стомашно-чревни оплаквания, сърбеж, загуба на тегло или други симптоми, които лекарят прецени като подозрителни.
И още нещо важно – редовното обезпаразитяване на домашния любимец защитава не само него, а и хората около него. Затова ветеринарната профилактика, добрата хигиена, миенето на ръцете, правилната обработка на храната и медицинската преценка при съмнение са части от една и съща система.
Не е необходимо да започнем да се обезпаразитяваме като кучето си. Но е време да спрем да мислим, че паразитите са проблем само на животните.
Понякога таблетката, която даваме всеки месец на кучето, ни напомня за профилактика, която за самите себе си сме забравили.